НЕДВИЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДВЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар., сега поет. Неподвижен; недвижим. Когато сме в движение .. неговата [на трамвая] скорост или е по-голяма, или е по-малка за нас, наблюдателите, от тая, когато ние само сме недвижни. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 202. Очите ѝ бяха изцъклени и недвижни. Й. Йовков, ЧКГ, 316. В полите зелени на Средна гора/ два сфинкса недвижни, високо стоят. Ив. Вазов, Съч. II, 55. Столетни габари и буки, ../ безмълвно в тишината/ на първите зори стояха без живот,/ недвижни. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 299. Недвижни, сякаш заковани,/ стоят рибарските гемии. Е. Багряна, СЧ, 51.