НЕДВИЖИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДВЍЖИМОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. 1. Само ед. Книж. Отвл. същ. от недвижим; неподвижност, недвижност.

2. Юрид. Недвижим имот, имущество. Характерно е, че и през нея година Осман [Пазвантоглу] продължил да посвещава усилия за по-нататъшното си обогатяване: той изкупувал градска недвижимост или чифлици. В. Мутафчиева, КВ, 112. Сдружаванията са юридически лица. Те не могат да придобиват недвижимости, освен ония, които са потребни за седалището им или за различни заведения, които биха създали. Хр. Даалиев, ТИА, 128. Има други две неща в завещанието, които не могат да ся изпълнят. Тия са за нивата, .., и за воденицата,.. И двете тия недвижимости са вакуф. АНГ I, 322.