НЕДВЍЖНО

НЕДВЍЖНО. Остар., сега поет. Нареч. от недвижен; неподвижно, недвижимо. Но сякаш внезапна мисъл ѝ доде на ума, тя стана изеднаж замислена и тъжна и някак недвижно се загледа. Й. Йовков, Разк. II, 206. Той стискаше безчувственната ѝ ръка, която недвижно лежеше в неговата ръка. Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Стояха недвижно те тамо и властен/ копнеж се в души промъкна. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 184. Мълком си всеки приседна и си стоеше недвижно./ Само Терсит Хлевоустий още

високо крещеше. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 24.

Списък на думите по буква