НЕДЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДЀЙ, мн. недѐйте. Отрицателна повелителна форма от някогашен глагол дея със значение: 1. Самостоятелно: а) Не прави, не върши нещо. Хайде сега да влезем вътре и ще видиш, че пак ще станете с Тошко такива добри приятели, каквито бяхте през лятото. Очите на Маргаритка се насълзяват. — Татко, моля ти се, недей! П. Незнакомов, МА, 87. — Ох майчице! Недей при бея... Прави ме що щеш, само при бея не ме води, умирам, убива ме — съсича ме, недей, жив да си... Ц. Гинчев, ГК, 181-182. Огънят е пакост жива,/ .. / Луда млада, проумей:/ С него — знай си! — / Не играй си/ Ох, недей! П.К. Яворов, Съч. I, 12. Недей, момченце, не посягай,/ ръчичката си ти възпри,/ от рожбички не ме лишавай. П.Р. Славейков, Избр. пр I, 312. С крак са хлъзни, че с език недей. Послов. П.Р. Славейков, БП II, 139. б) Спри, преустанови, престани да вършиш, да правиш нещо. Мен ли обвиняваш! — изкрещя Павел гневно, и обиден,.., вдигна ръка срещу Божан. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си. — Павле, Павле, недей. Елин Пелин, Съч. III, 59. Жената проплака: — Боже, боже... Сега накъде!... — Снахо, недей... — рече старецът с благ, кротък глас и тежко въздъхна. Д. Ангелов, ЖС, 56. — Казвай, магарски сине, отде взе парите? .. — Казвай, че ей сега ще ти откъсна главата като на врабец!.. — Олеле, тейкооо... недей! Чудомир, Избр. пр, 47. Борис сложи ръката си на челото ѝ, да я погали, но тя мръдна с глава и бързо му пошушна: — Недей... да не влезе татко! Д. Талев, И, 502. Град! — парчета -/ Яйце и орех... Спри... Недей.../ Труд кървав, боже, пожалей! П.К. Яворов, Съч. I, 47. в) Диал. В елипт. изр. с лич. местоим. във вин. — не прави, не върши нещо, което засяга някого или се отнася до някого. — Господине, право да ви кажа: аз не мога да ви дам поръчителство, недейте ме. Ив. Вазов, Съч. VII, 150. Тогаз Джонко посегна и я хвана [Ангелина] под ръка за плешката. — Недей ме, Джонко! — замоли се Ангелина, но и сама въздъхна. А. Страшимиров, ЕД, 35. Някоя пак от жените,.., ще се обади и ще хване да гади тези, които са го [Прашилника] закачили. — Мари недейте го, мари, не го ли видите, то не му стига умът да си попроси, пък челяк нали, ще му се. П.Р. Славейков, Избр. пр II, 44. — А бе, аз колко пъти ще ви викам? — кипи готвачът и почва да ни налага с лъжицата. — Мамо, него недей! — мъчи се да запази авторитета ми юнга Ви‑
лявс. — Той е капитан. П. Незнакомов, МА, 40. — "Друга, мале, как да либя?/ Сърце ми е тамо.../ Ох, недей ме, остави ме,/ мъчно ми е, мамо." Ив. Вазов, Съч. IV, 10.
2. Като частица. За образуване на отрицателни повелителни форми на глаголите от несвършен вид а) със съюз да и следв. гл. във 2 л. ед. или мн. ч. Та недейте да обявявате прибързано някои неща за невероятни. А. Гуляшки, ДМС, 191. — Болен ли си,.., или имаш някакъв дерт на душата си?.. — Нищо ми няма.. — Недей да ни разправяш тия на нас. Д. Кисьов, Щ, 194. — Пък ти, като си болен, недей да мислиш само за смърт. Д. Талев, СК, 25. — Недейте да плашите детето ми, аго — каза умолително Цанко. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184. — Недей да се сърдиш, мамо, нали си приказваме сега добром? Т. Влайков, Съч. I, 260. б) Разг. Със следв. гл. в съкр. инф. — Чух го как се молеше: моля ти се, казва, Севастице, няма да пия, ще работя, недей само продава чифлика. Й. Йовков, АМГ, 218. — Недейте отваря прозореца, господине. Г. Белев, КВА, 14. — Да ме прощаваш, да ме прощаваш, — каза Иванчо гневно. — То не е се едно, йотата е друго, ти тие краставици продавай ги на дяда поп Ставри, на Иванча недей казва. Ив. Вазов, Съч. VIII, 39. — Ех, недей дума така, како Панчовице. Тя невястата ни инак е добра, и шътница е... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Стой мирно, бай Ганьо — увещаваха го пътниците — недей прави скандал. Ал. Константинов, БГ, 24. Недей ме пита, майко мила,/ от що съм люто наранен. П.К. Яворов, Съч. I, 20. Дето старо се не почита, там за добро недей пита. П.Р. Славейков, БП I, 162. На господарский смях, на ясно време недей вярва, на вчас се меняват. П.Р. Славейков, БП I, 281. Турчин приятел недей има. П.Р. Славейков, БП II, 179.
◊ Недей дрънка (хлопа) менчето. Диал. Не говори много и не намясто. Недей ми присяда като зелена круша. Диал. Не ми досаждай.