НЕДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За ден, час, период от денонощието — който се отнася до седмия ден в седмицата неделя. В неделните и петъчни дни Валя и Юрий не можеха вече за нищо на света да останат в града. Д. Калфов, Избр. разк., 304. Неделен ден младежите устройваха излети най-често до река Искър. А. Гуляшки, Л, 494. Оркестърът даваше своите чудесни концерти всяка съботна и неделна привечер през пролетта и лятото. П. Славински, МСК, 38. Един неделен следобед младежите отидоха на кино. Л. Галина, Л, 59. Неделна вечер е — шуми/ по улици и по площади/ вън столичната голотия. Д. Дебелянов, ЗлП, 27. Ден карнавален, времето неделно/ зовеше хората навън. П. К. Яворов, Съч. I, 142.
2. Който става, случва се, протича или се провежда, появява в деня неделя. Нашите неделни екскурзии из Витоша се превръщаха често в истински кошмар. Тя тичаше като вдетинена стара мома между цветя и дървета. П. Вежинов, ЗНН, 88. На другия ден беше неделя и всички Бабчоровци останаха в къщи на неделна почивка. Д. Талев, С II, 308. Марчев,.., на времето отишъл с бащина заръка на неделния панаир в Нова Загора да закупи породисто прасе. Д. Вълев, Ж, 58. Не знаел Караиван, че Мария се е врекла на овчаря да го види на неделното хоро. Н. Хайтов, ШГ, 122. Неделен вестник. Неделна телевизионна програма. Неделно издание.
3. Който работи, действува, върши, изпълнява нещо в деня неделя. Беше пристигнала от града първата неделна работническа бригада. А. Гуляшки, МТС, 55. Неделен дежурен.
4. Който се отнася до изтеклата седмица, неделя; седмичен. Всеки понеделник се прави неделен отчет за изминалата седмица.
НЕДЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е делен на дялове, на части, който не е разделен, поделен. През последната година трябваше да прибегне до решителни мерки — да продаде лозето, едничкото наследство от баща ѝ, както и да сключи заем срещу своя дял от още неделената къща. Ст. Чилингиров, РК, 266. Нийде веч няма останали общи неща неделени,/ че поделено е всичко, що найдохме ний в/ градовете. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12. // За семейство, род, фамилия — който не е правил делба и има общо стопанство, имот, домакинство. "Които [фамилии] имат повече земя, по̀ се държат неделени; земята ги прибира". Ив. Хаджийски, БДНН I, 84.