НЕДЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЀЛЯ ж. 1. Седмият, последен ден от седмицата, в който се почива, не се работи. Аз .. мисля да се завърна в неделя или понеделник. Ив. Вазов, ПЕМ, 126-127. Неделята, като всеки празник, мина с гайди по хората,.., със смеховете по чешмите. Й. Йовков, СЛ, 66. Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя,.. на Черни връх на Витоша. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Татко ти й снощи доходял,/ за тебя, синко, да пита,/ .. / Триста й заръци заръчал,/ в неделя да та проводя/ на хайдушкото сборище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Аз сам са родил в неделя,/ кръстиле са ма Неделчо,/ да ма накачат булките,/ да ма йобичат момите. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. Лошав съм сън сънувал/ в събота срещу неделя. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 76. Замина в неделя сутринта. △ Срещнаха се в неделя вечерта.

2. Разг. Период от време, равен на седем де‑

нонощия, считано от понеделник; седмица. Тая неделя всеки ден ще се срещаме. После ще се годим и тогава лесно. Елин Пелин, Съч. II, 53. Събранията ще стават редовно в неделята два пъти. Ив. Унджиев, ВЛ, 181. Днес докторът ме прегледа и ми предписа да лежа у дома, така и утре, та ще трябва да отложите вашето отиване на Горна баня за друг ден през тая неделя. Ив. Вазов, ПЕМ, 25. Ти [зидарят] се блъскаш — без спиране -/ седем дена в неделята./ Ти ядеш хляб и сирене/ горе нейде — на скелята. Хр. Радевски, П, 1945, 116. — "Довадай, либе, довадай,/ довадай на ден по веднъж,/ а в неделята шест пъти". Нар. пес., СбВСт, 676. Ходи без учкур като младоженец през първата неделя. П.Р. Славейков, БП II, 196. Що дава летен ден, не дава зимна неделя. П.Р. Славейков, БП II, 221. // Разг. Период от време, равен на седем денонощия, считано от кой и да е ден от седмицата; седмица. Обиколен с такова топло внимание и грижливост в тая българска къща, Огнянов прекара три недели. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. И болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите,.. — легне, ни жив, ни мъртъв, по цели дни и недели. Елин Пелин, Съч. I, 72. След неделя време пристигна в Дермендере доктор Георги Странски, един от водачите на румелийската либерална партия. В. Геновска, СГ, 301. "Да бъде тъй неделя още,/ неделя пек и мирно време". П.К. Яворов, Съч. I, 45. Един ден да те не видим,/ мене се чини неделя;/ неделя да те не видим,/ мене се чини цял месец. Нар. пес., СбНУ Х, 111. За неделя дете продумало,/ за месец е дете проодило. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 73. ● Разг. В съчет.: Неделя-две. За приблизително означаване на период от време от 7 до 14 денонощия; една-две седмици. Еньо взимаше парите и за неделя-две ги изпиваше. Елин Пелин, Съч. III, 169. Пое работата Здравко; неделя-две, тъй потръгна, поспоря всичко. Ц. Церковски, Съч. III, 249.

◊ Велика (страстна) неделя. Църк.; Голяма неделя. Диал. По православния календар — седмицата преди Великден, последната седмица от Великите пости, която се свързва със страстите Господни, с изживените кръстни мъки и страдания преди възкресението. Може нарочно.. да приказва, че поп Антония през великата неделя се е мърсел с луканка. Т. Харманджиев, КЕД, 77. Разболяла се й Диляна / през великата неделя. Нар. пес., СбВСт, 502. А и празниците ето че настъпват вече. Навлязохме и в страстната неделя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. Кръстна (кръстопоклонна) неделя. Църк. По православния календар — третата неделя на Великите пости, в която по традиция се оказва почит на Христовия кръст. Месопустна неделя. Църк. По православния календар — християнският празник Месни заговезни, с който започва подготвителната седмица на Великия пост. След службата на месопустна неделя чорбаджиите, епитропите и еснафът се събраха в одаята на поп Витан. П. Константинов, ПИГ, 117. Русалска (бяла) неделя. Диал. 1. Народно название на християнския празник Петдесетница, който се празнува на петдесетият ден след Великден; русаля. 2. Дните след християнския празник Петдесетница, обикн. до Еньовден, когато според народните вярвания се берат лечебни треви и билки, болните преспиват на открито и се мият във водите на извори и езера, считани за лечебни, и когато се играят ритуалните русалски игри. Идваше Русалската неделя, когато Теодосий наближи родния си край. Ст. Загорчинов, ДП, 231. Работи Стоян, работи/ до Русалската неделя. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 260. Сватбена неделя. Диал. Седмицата след сватбата, която започва с отбулването на невястата и през която се извършват различни обреди, свързани с приобщаването ѝ към новия ѝ дом. Като се измина сватбената неделя, трябваше редовно вече да зафане да се меси хляб за вкъщи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. Света неделя. Църк. Седмият, последен ден от седмицата, когато се забранява да се работи; неделя. Сватбата бе решено да стане идущата света неделя. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 60. Рано една света неделя и по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин. Елин Пелин, Съч. II, 89. Не знаят делник ни празник/ ни ги ли света неделя! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 106. Светла (празна) неделя. Църк. По православния календар — седмицата след Великден, която по християнската традиция се определя като свещена и когато е забранено да се работи. За зло ми дойде Великден,/ за по-зло — Празна неделя! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 349. Равна зелена морава,/ .. / Заман да ми си зелена./ Като през празна неделя. Нар. пес., СбВСтТ, 92. Пуста празна неделя, как не бе цяла година. П.Р. Славейков, БП II, 88.Сирна (сиропустна) неделя. Църк.; Млада неделя. Диал. Християнският празник Сирни заговезни, след който започват Великите пости; Велики заговезни, сирница. "Вистина, свети владико! .. И аз еднуж спиам со жена ми во годината; само сирната неделя, ко йе простено за попоите." СбНУ ХХIХ, 196. Таа неделя била сирната и имало ядене и пиене дестур, отшто ти душа сака. СбНУ ХIV, 154. "Либе ле, либе Милице,/ днеска е бела събота,/ утре е млада неделя,/ да станеш рано подраниш/ по бело да се премениш." СбВСтТ, 949. Средопостна неделя. Църк. По православния календар — четвъртата неделя на Великите пости. Томина неделя. Църк. Християнският празник Св. апостол Тома, който се празнува в първата неделя след Великден. Потекоха седмици и месеци, пълни с ново щастие:..; да препишеш по някоя друга книга, да съчиниш проповед за

месопостната или Томината неделя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 254. Първоначално конференцията за обсъждане практическите въпроси на въстанието се предполагаше да се свика в центъра на революционния окръг — Панагюрище, на 10 април, Томина неделя. Г. Бакалов, Избр. пр, 261. Тодорова (Тодоровска) неделя. Църк.; Тодоришка (Тодорска) неделя. Диал. Луда (черна) неделя. Диал. По православния календар — седмицата преди празника Тодоровден, когато започват Великите пости. През сирница събрали са духовниците да ядат и да пият, че ще тримират (говеят) през тодорската ниделя. СбНУ III, 170. Тъз неделя Тудорова/ че момите болни лежат. Нар. пес., СбВСтТ, 51. Цветна (цветоносна, връбна) неделя. Диал. Християнският празник Цветница; Връбница. Над куностаса имаше втъкната осветена босилкова китка и върбово клонче от цветната неделя. Ив. Вазов, Съч. ХII, 30. Чиста неделя. Диал. Първата седмица на Великите пости. (Н. Геров, РБЯ).

Един ум (акъл) за събота ли, за неделя ли. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой забрави, не се сети навреме нещо или сбърка нещо съвсем просто. Сляпа<та> неделя. Разг.; Кьорава<та > (кокоша<та>) неделя. Диал. Времето, когато някой, без много да мисли или да се колебае, решава да се ожени. Любовта, откакто човек дошъл на тоя видел свят, била една и съща болест. Сляпата неделя налегне ли момата, не пита дали ергенът е бял или черен. Д. Вълев, Ж, 93. — Ти ожени ли се? — отведнаж промени разговора Стоян Влаев. — На дневен ред. И за мене дойде кокошата неделя. М. Яворски, ХСП, 38. Дните за главежите траят от 26-й декември до 8-й януари. Тоя период го казват в Якоруда: "кьоравата неделя за младите". СбНУ VIII, 43. Усетила се хурката за къделя и то срещу неделя. Диал. Ирон. За човек, който се пилее и започва да работи, когато не му е времето.