НЕДОБЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОБЀЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недобеля1 като прил. Който не е избелен докрай, изцяло; недоизбелен1. Вчера са оттук минали/ дор три синджиря със роби: ../ третият синджир, Стоене,/ се отбор моми отбрани./ ../ Кога момите викнеха:/ "Или е язък, божне ле,/ ..,/ за наште тънки дарове,/ тъкани, недотъкани,/ белени, недобелени!" Нар. пес., СбГЯ, 34-35.