НЕДОБРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀДОБРЕ нареч. 1. По начин, който не съответствува на определени изисквания, правила, норми; не както трябва, зле, лошо. Големият му фес недобре прехлупваше високото чело. Ив. Вазов (К. Величков, ПССъч.I), V. △ Недобре ремонтирани машини. △ Беше се представил недобре на конкурса.

2. Недостатъчно, в недостатъчна степен; лошо, зле. Противоп. хубаво. Недобре разлистените върхове на овошките се изписваха красиво на синьото небе. Ив. Вазов, Съч. VIII, 106. Работоспособността на болния човек, на нервно разстроения и недобре отпочиналия е рязко намалена. Н. Тонкин, НЗЛ, 55. Курсистите във вечерните курсове недобре работят за усвояване на учебния материал.

3. При глаголи, означаващи разбиране, тълкуване, осведомяване, възприемане и под. — по начин, който не отговаря на истината; неправилно, лошо, неточно, невярно. Но добре или недобре познавали народа си, тяхната дейност.. — е в служба на тоя народ. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 21.

4. При гл. правя,постъпвам и под. По неподходящ, неуместен, несправедлив начин; лошо, зле. Той постъпва недобре с колегите си. △ При срещата им той се държа недобре, без да прикрива лошото си отношение. △ Напоследък се държи недобре с близките си.

5. При гл. като вървя, отивам, тръгвам, потръгвам, свършвам, понякога (разг.) с предл. на. По неблагоприятен начин, с лоши последици и резултати; зле, лошо. И защо изнапокон така недобре тръгна живота им? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 311. Недобре тръгна в работата му, сполетяха го неприятности и в семейството. △ Трябва да се направи нещо, защото ако така върви, отива на недобре.

6. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, чувствувам се, става и под. В лошо състояние (физическо, душевно, материално); зле. Още на другия ден чичо Митуш се почувствува недобре, на третия — стана още по-зле и легна. Й. Йовков, АМГ, 154. Нещо съм недобре, от преумора ли, от болест ли? △ В къщи сме недобре, парите не достигат, старите боледуват, с децата проблеми...