НЀДОБЪР

НЀДОБЪР, -бра, -бро, мн. -бри, прил. 1. Който е лишен от доброта, благородство в отношенията си към другите; лош. За някои свои съселяни, с които бе служил във войската и които познаваше като недобри хора, той се удивляваше, че са станали членове на партията. Г. Караславов, ОХ III, 427. Тези впечатления тя е използувала в работата си да даде героинята с характерното на една недобра, типична българска свекърва. Ст. Грудев, ББ, 57.

2. За постъпки, поведение, прояви, дела — който не отговаря на определени изисквания за доброта, морал и под.; лош. Тя [учителката] разказала за порядките в класа, за успеха и дисциплината, споменала имената на деца, които са извършили недобри постъпки. ВН, 1958, бр. 2051, 2. — Дааа, напоследък моралът твърде много западна. И лошото е, когато някои уж отговорни другари дават недобър пример в това отношение. П. Незнакомов, СНП, 21. Никога не го споменават в докладите за лошо, никога не му правят бележка и не го мъмрят за недобри прояви, награждават си го редовно с прочитни книги и с екскурзии в чужбина. П. Незнакомов, АБМ, 36. — Дано бог ви прости! Недобро дело сте извършили, Райко, с моя брат. Ст. Загорчинов, ДП, 158. Аз всеки ден/ все в по-зли помисли, в по-недобри/ желания отчаян се улавях. К. Христов, ИБ, 75. // За очи, поглед, усмивка

и под. — който изразява мисли, чувства, намерения на човек, лишен от доброта, благородство. — Какво се стъписа? Сигурно сте скрили житце, а? — вторачи недобри очи в нея учителят. К. Константинов, НДД, 132. Монката трепна и се извърна назад: един поп с расо и калимявка, с дълга брада и зачервено потно лице стоеше, стъпил върху един камък, и го гледаше с недобър поглед. А. Каралийчев, СбХ, 106. Едва забележима, недобра усмивка пробегна по лицето на хубавата жена. О. Василев, Т, 35. След нея дълго, дълго гледа той/ и недобър гореше плам в очи му. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.

3. Който не е порядъчен, почтен, благороден, нравствен; лош. Той е от недобро семейство. △ Недобра жена.

4. За дете, юноша — който е палав, непослушен; лош. Дядо Мраз не носи подаръци на недобрите деца.

5. За предмет, материал, начин на работа и под. — който няма необходимите качества и свойства, който не отговаря на определени изисквания; лош. Противоп. хубав. Недобра храна. Недобър бетон. Недобри кожи. Недобри суровини. // Неподходящ, неуместен. Недобър съвет. Недобра идея.

6. Който не отговаря на определени изисквания, който не е такъв, какъвто трябва да бъде. Недобро здраве. Недобро състояние. // За време — мрачен, облачен, ветровит; лош. Противоп. хубав. Случихме недобро време и не прекарахме много добре.

7. Който не е съобразен с нормите, с изискванията на обществото и прави неприятно впечатление; лош. Недобри обноски. Недобро държание. Недобър вкус.

8. Който съдържа, който дава отрицателна оценка, характеристика за някого или нещо; лош. Той има недобра характеристика. △ Получиха се недобри отзиви за книгата му.

9. Който е изпълнен с лишения, затруднения, грижи, неприятности; лош. Пред очите ѝ ясно се представи и другата страна на тая раздяла: ще се тури край на досегашния недобър живот на Тинка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Иди си горе — ти си уморена;/ ще отпочинеш и ще те отмине/ и този ден... Той беше лош за тебе/ и триж по-недобър за мен... Ела. Г. Райчев, ЕЦ, 46. Недобрият живот и болестите я бяха състарили преждевременно.

10. За пари, заплащане, доход, печалба и под. — който е малък, недостатъчен по количество и обем; лош. Доходите му са недобри, едва свързва двата края. △ Недобра реколта. Недобра печалба.

11. За болест, рана и под. — който е тежък, сериозен, опасен за живота; лош. Болестта му е недобра, не се знае дали ще оздравее.

12. За чувства, мисли, настроение и под. — който е мрачен, подтиснат, тревожен; лош. Стрина Венковица я изпрати уж с примирена душа. Ала думите ѝ пробудиха у нея недобри мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 217. Славов изглежда беше в недобро настроение и сдържано посрещна похвалата. Х. Русев, ПЗ, 162. — От глад няма да умрете — каза най-сетне Теодосий все още с недобро чувство в сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 199-200. Но свило бе сърце ми недобро/ предчувствие. К. Христов, ИБ, 72.

13. Само в ср. и в съчет. със същ. нещо. Който буди тревога, опасения, страх; лош. Пенко не разбра какво искаше да каже, но се досети, че това ще е бащата на Панчо и че у тях се е случило нещо недобро. П. Здравков, НД, 149-150. Паднаха убити двама наши войника. Цял ден в заставата кипеше необикновено движение.. Живко наблюдаваше всичко това, виждаше, че става нещо недобро. Й. Йовков, Разк. II, 82. В странното поведение на Мария и доктора имаше нещо недобро. Една догадка му мина през ума. Ем. Манов, БГ, 223. // В който се съдържа нещо неприятно, лошо, тревожно или обидно; лош. Недобра новина. Недобра вест. Недобри думи.

Гледам с недобро око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам лошо мнение за някого или нещо или се отнасям лошо към някого или към нещо. Чрез тях Ивайло узнаваше скритите нужди на населението. И то бе доволно от грижите му, но болярите гледаха с недобро око на тази царска милост. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 463. Отдавна жабата гледала с недобро око на вола поради неговата нетипична големина. Р. Ралин, ДВШ, 15.

Списък на думите по буква