НЕДОВЕРЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВЕРЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на недоверчив. Въпреки вродената си недоверчивост, Манол изпитваше голямо доверие към съдебния следовател. Ем. Станев, ИК I и II, 263. Той [Моис] добре познаваше недоверчивостта на селяните и в това се криеше част от успеха му като добър закупчик. П. Спасов, ХлХ, 89. Архимандритът не се дразнеше от неговата [на Бенков] враждебна недоверчивост и лошо скривана омраза. Д. Талев, ЖС, 137. Каквото и да казвах, претърсвачите си оставаха при своите недоумения, подаваха си един на други книгите, разгръщаха ги, прелистваха ги и ги оставяха с недоверчивост. К. Величков, ПССъч. I, 23.