НЕДОВИЖДАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВЍЖДАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. За човек, очи — който не вижда добре, поради слабо или отслабнало зрение, обикн. причинено от болест, старост и др. Не сте ли го [Яворов] срещали и днес по улиците — недовиждащ, почти сляп, — той върви полека по тротоара, почуква с бастуна си. Г. Райчев, СбЦГМГ, 345. Млякото се разлива, лъжичката издрънчава някъде зад вратата. Дядо Еким пухти и я търси с недовиждащите си очи. К. Калчев, СТ, 51. Непознатият го гледаше през пенснето със своите късогледи, недовиждащи очи. Д. Спространов, С, 19.