НЕДОВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който е изпълнен с чувство на недоволство, неудовлетворение от някого или нещо. Капитанът слушаше отстрана стареца. Но явно беше, че е недоволен. Й. Йовков, Разк. I, 221. Милица си свали капелата, твърде недоволна, твърде разочарована. Ив. Вазов, Съч. IХ, 134. Доктор Загорски напусна Пловдив в един ясен майски ден. Беше угнетен, разочарован и недоволен от себе си. В. Геновска, СГ, 277. Катя се усмихна: най-хубаво е у дома, при детето. Верно, свекървата винаги е недоволна от нещо, но тя бе привикнала. М. Грубешлиева, ПП, 14. Когато научихме, че властта е изпратила от Добрич кавалерия към Дуран Кулак, за да арестува недоволните селяни, всички се дигнахме. А. Каралийчев, НЗ, 206.

2. Който изразява недоволство, неудовлетворение. — А бе, аз здравец не виждам тука — обажда се бай Ганю с недоволен глас — проста им работа, ако нямат здравец! Ал. Константинов, БГ, 36. — И-их, пак се излъгах, да му се не види макар! — започна с недоволно изражение Калинов. Т. Влайков, Съч. II, 163. Той се спря и се опита да промени недоволния израз на лицето си. П. Стъпов, ЖСН, 195. Когато тръгваше за болницата, жена му вече го изпращаше с недоволен поглед. Сп. Кралевски, ВО, 102.

3. Като същ. недоволни<те> мн. Лица, хора, които не са доволни, не са удовлетворени от някого или нещо. Гроздан поиска да се отворят старите тефтери и да се даде сметка на селото. Недоволните бяха много и те се събираха наоколо му. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Кулаците,.., насъскваха недоволните. Ст. Даскалов, ЕС, 47.