НЕДОВОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВО̀ЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който е недоволен от някого или нещо и дава израз на своето недоволство, човек, който негодува срещу някого или нещо. Поради невъзможността да бъдат добре снабдени, заплатени и въоръжени тия десетки хиляди мъже, те се превръщали поне в метежни недоволници, ако не и в дезертьори. В. Мутафчиева, КВ, 189. Този хайдушки Балкан дели хората на два свята: на чорбаджии, примиренци .. и на готови за отплата недоволници. М. Кремен, РЯ, 91. Аз съм депутат.. Мене ме лъгаха, че министър ще ме турят. И народът чакаше. Но други си оплетоха кошницата върху моя гръб,.. Стъпвам в борба. Отделям се и ще се боря. Като мене недоволници има още... Ще си подадем ръце. Елин Пелин, IV, 174-175. // Човек, който по характер, по природа е склонен към недоволство. Има впрочем и между мъжете недоволници, с постни и кисели лица, които видът на благословената снежна покривка оставя равнодушни. Ив. Вазов, СНЖ, 4. С покорен и страхлив поглед допреди секунда, сега той [Хрельо] отново взе вид на мрачен недоволник. Ст. Чилингиров, ХНН, 110. Широка е земята за всекиго, само за недоволника.. няма място на нея. Ст. Загорчинов, ДП, 409.