НЕДОВОЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВО̀ЛНИЦА ж. Жена, която не е доволна от някого или от нещо и дава израз на своето недоволство, като негодува срещу някого или нещо; недоволничка. Тя [Лора] бе една непокварена и високоморална жена, чието поведение е било ръководено от оправдани човешки подбуди: бунт на недоволницата и жажда на мечтателката за самостоятелност и лично щастие. М. Кремен, РЯ, 470. Тя [Людмила] се затича да срещне гостите си, но в коридора се спря. "Ще им се сторя като кой знае каква недоволница! — помисли тя и се изчерви. — А тук хората се грижеха ден и нощ за мене!" А. Гуляшки, СВ, 232.