НЕДОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВО̀ЛНО. Нареч. от недоволен; с недоволство. Генералът, с дигната на шинела яка, гледаше недоволно и строго. Й. Йовков, Разк. II, 162. Тя [Куна] го загледа, мръдна устна и рече: — Като си баеш, кой ли те слуша! .. — Не! — кресна недоволно Кондо. — Ще оженим Панайотка ти думам! Д. Немиров, Б, 68. Той ги покани в стаята. Там вече седеше Иван Андонов,.. и това накара Чардафона недоволно да изръмжи, че са го преварили. В. Геновска, СГ, 295.