НЕДОВЪ̀РШЕН

НЕДОВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е свършен, завършен, довършен изцяло, напълно, докрай; незавършен. На хубавия изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата мелница. Елин Пелин, Съч. I, 165. С разтреперани ръце, тя зарови из книгите на масата, като се надяваше да намери някоя записка, някое започнато и недовършено писмо. Й. Йовков, ЧКГ, 293. Тук се настани да живее Райко Вардарски. Стаята, която излизаше на малкия чардак, беше недовършена — без врата и стъкла. Д. Талев, ПК, 76. Зад масата, пред недовършена вечеря, седеше млад италианец в кадифено сако. А. Страшимиров, Съч. V, 271. ● Обр. Ще падне пустош и тъма/ над моя недовършен път. В. Марковски, ЛГ, 77.

Списък на думите по буква