НЕДОВЪРШЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВЪ̀РШЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от недовършен; незавършеност. Недовършеността е незавършеност, често много по-ценна от всяка довършеност, защото майсторът майсторски е знаял де да спре. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 208.