НЕДОГОРЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОГОРЯ̀Л, -а, -о, мн. недогорѐли, прил. 1. За огън и под. — който не е спрял напълно да гори, който не е догорял, загаснал; недоизгорял. Недогорели огньове.

2. Който не е догорял, изгорял напълно, докрай; недоизгорял. Върху него имаше китка увехнали цветя и угаснала недогоряла свещ. Й. Йовков, Разк. II, 198. Ковачът изглеждаше цял опушен, черен и миришеше на недогорели дървени въглища. П. Здравков, НД, 153. Орце взе една недогоряла съчка от угасналото огнище и почна да шари с нея по изстиналата пепел. Д. Спространов, С, 315. Изстрелът тресна като счупена дъска, замириса на недогорял барут. С. Северняк, ИРЕ, 220. Ти знаеш какво значи нощно дежурство, особено през дългите зимни нощи, когато въздухът се запарва като в пещ от недогорелия газ в лампите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 54.

3. Прен. За страст, чувства и под. — който не е стихнал, утихнал, който не е изчерпан напълно, изцяло. Недогоряла страст. Недогоряла омраза.