НЕДОЗРЯЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЗРЯ̀ЛОСТ, недозрелостта̀, мн. (рядко) недозрѐлости, ж. Отвл. същ. от недозрял. — Апатия! Умствена недозрялост до разбирането на гения! Ив. Вазов, Съч. IХ, 215-216. Именно аз съм недоволен от моите [писма] и се мисля, че съм вмъкнал там неща нелепи или ненужни. Ти ще ми простиш тия недозрелости на моето старо авторско перо. Ив. Вазов, ПЕМ, 89. А ако говорят и някои учители против конгреса.., то това действително е признак на недозрялост и благодарение на слабата в нас черта да взимаме чуждото мнение за чиста монета. Н, 1895, бр. 13 и 14, 99.