НЕДОИЗГОРЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗГОРЯ̀Л, -а, -о, мн. недоизгорѐли. Прич. мин. св. деят. от недоизгоря като прил. 1. За огън и под. — който не е спрял да гори, който още не е загаснал; недогорял. Като стигнаха до портите, Рашид кара право при пожарището, гдето завари всичките цигани и селяни, че се мъчат да изгасят недоизгорялото пожарище от плевника. Ц. Гинчев, ГК, 296. Не ме докосвай!/ Ще се опари твоята ръка/ от огън недоизгорял,/ от топлина недораздадена. Д. Габе, С, 191.

2. Който не е изгорял напълно, докрай; недогорял. Бяха останали само зидовете на оградата. И една купчина от камъни, от пръст, от недоизгорели греди. Й. Йовков, ВАХ, 108. Някакъв старец бе поставен на пост да разбърква с тояжката си недоизгорелите книги, за да ги обхванат по-бързо пламъците. К. Калчев, ЖП, 476. След като очука ламарината, калайджията отмахна от огъня недоизгорелите дърва и в ямичката останаха само едри, червени въглени. П. Проданов, С, 79, Той [Крум] често ходеше с децата към обрушките на старите рудници,.. Из тъмните дупки излизаше топъл блед дим и мирис на недоизгорели въглища. Х. Русев, ПЗ, 16.