НЕДОИЗКА̀РАН

НЕДОИЗКА̀РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизкарам като прил. Разг. Който не е изкаран, не е свършен, не е изработен изцяло или докрай; недовършен, незавършен, недосвършен. Спомена за някаква си недоизкарана, а отчетена продукция. Д. Кисьов, Щ, 310. Видя недоизкарания чорап, взе го и продължи прекъснатата си работа. Ст. Марков, ДБ, 31. Двамата се прокраднаха край оградата, заобиколиха я и през друг отвор се вмъкнаха в задната част на двора, откъм гърба на недоизкараната къща. П. Проданов, С, 74. Между недоизкараните творения беше едно, с което възпявах подвизите на Самуила. П. Р. Славейков, БП I, ХХII.

Списък на думите по буква