НЕДОИЗСЛУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; недоизслу̀шам, -аш, св., прех. Не изслушвам някого или нещо докрай. Колко чужд се чувствуваше Методи Ников тогава [на годежа си]! Едва ли не натрапен в тая среда от натруфени дами и господа в черни жакети, които се усмихваха, запитваха и недоизслушваха. М. Грубешлиева, ПП, 229-230. — Е, бабо, казвай сега, какво да пишем? — обърна се вуйчо Божко към жена си,.., като недоизслуша дъщеря си и се приготви да пише. Ил. Волен, БХ, 13-14. — Защо трепериш? — недоизслуша обясненията ми той. — Ам,чи от вълнение бе, бате! К. Георгиев, ВБ, 19-20. недоизслушвам се, недоизслушам се страд. и взаим.