НЕДОИМЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЍМЪК, -ът, -а, мн. -ци, м. 1. Обикн. с предл. на или от. Количество, което не достига, което липсва; недостиг. Голяма част от селяните си оставаха бедняци. Те страдаха от недоимък на земя и хляб. Ист. IХ и Х кл, 26. Той.. отбелязваше големите недоимъци, които се явяваха в складовете на домакина, и заканително въртеше глава. Ст. Марков, ДБ, 236. Нашият организъм не може без готварска сол, а недоимъкът на калциеви и калиеви соли води до смущение в кръвообръщението. Хим. IХ кл, 1950, 130. При разгледванието на сметките се оказал недоимък от 2400 лева. С, 1888, бр. 224, 4.

2. Липса на достатъчно материални средства, необходими за нормално съществуване; оскъдица, бедност. — Родихме се във война, израснахме в недоимъка на една победена страна. Д. Кисьов, Щ, 172. Сякаш за България войната не бе свършила. Безпорядък, недоимък, анархия, страх и неизвестност заливаха София и цялата страна. П. Мирчев, СЗ, 20. Хората си разправяха за къщни залисии, за жътва и вършитба, за харчове и недоимъци. Г. Караславов, ОХ IV, 173.