НЕДОКАЗАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОКА̀ЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недоказан. Обикн. в съчет. По недоказаност. Юрид. Поради липса, отсъствие на доказателства. Подсъдимите селяни се осъждаха от пет до петнадесет години затвор, а екиминът Костадин Робев и Трайко Рудар се оправдаваха по недоказаност на престъплението, в което се обвиняваха. Д. Спространов, ОП, 384. По другото дело,.., Гороломов "по недоказаност" беше оправдан. Й. Йовков, ПГ, 141. Свидетелят Кермекчиев, бивш фелдфебел на пограничната рота, също бе даден под съд.., но по недоказаност бе освободен. БД, 1909, бр. 22, 1. Нарзанов спомняше последното дело, прекратено по недоказаност. Г. Стаматов, Разк. II, 117. Отхвърляне на иска по недоказаност.