НЕДОЛЮБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недолюбя като прил. 1. Който не е обичан, не е любен докрай. — Аз нямам нищо! — каза Александър. — Бедничкият! — Евлоги го изгледа иронично. — Недохранен, недооблечен, недолюбен! Страдалец. А. Гуляшки, Л, 286. Недолюбено либе сред бащини двори/ три години юначния Гълъб очаква... М. Недялков, Л, 78. ● Любен-недолюбен. Поет. Ех, ти, Рила балкан, ех ти, Рилуша планина! Бродена-неизбродена, любена-недолюбена! Ст. Станчев, ПЯС, 56.

2. Разг. Който не е обичан достатъчно. Недолюбен учител.