НЕДОЛЮБИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЛЮ̀БИЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от недолюбя като прил. Който не е любил, не е обичал толкова, колкото трябва или се иска. ● Любил-недолюбил. Поет. Те водиха борба за свободата на своя народ и някои загинаха живели-недоживели, любили-недолюбили. ОФ, 1961, бр. 5140, 2.