НЕДОМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОМЍСЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Нещо, казано или извършено, без да е обмислено, премислено добре; недомислица. Поради младата му възраст [на Ароновия син] в неговия жив ум често се пораждаха и заплитаха какви ли не недомислия. Д. Талев, С II, 57. — Камен няма да се подчини на татковите недомислия. Нали, Камене? Ти си умен, ти виждаш, че татко е много объркан. Д. Немиров, В, 39. Царска суета ли, генералско недомислие ли или липса на отговорност и съвест у всички ръководящи, но погромът при Чаталджа се предизвика и от него ден ние почнахме да губим. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 205.

2. Само ед. Отсъствие на достатъчно обмисленост, премисленост на нещо. — Тома, чедо божие, не помрачавай празника на момчето. Ако е сгрешило от недомислие — та кой ли от нас е съвършен и не греши! А. Гуляшки, ЗР, 153.