НЕДОНОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОНО̀СЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За дете или животно — който е роден преди изтичане на нормалния срок на износване на бременността; недоизносен. Посърнала, заслушана с едно ухо в неравното дишане на недоносеното си детенце, тя едва вкусваше от гозбата. А. Христофоров, А, 116. Панчовото юниче един ден се сборило с някое воле и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. До вечерта юничето се изплави, отели се недоносено теле. Т. Влайков, Съч. II, 114. В отделението за недоносени деца са създадени всички условия за тяхното отглеждане. ● Обр. — На бран не ходите, при момите се гушите, да любите не умеете.. — и Куберт вдигна чашата. — Старо — обърна се той към просяка, — на ти кокал, пък нареди песен за тези недоносени бранници, недорасли ергени. М. Смилова, ДСВ, 40. Струваше му се, че в това решение имаше нещо неясно, нещо недоизказано, недоносено, погрешно. Г. Караславов, ОХ IV, 105.