НЕДОНОСЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОНО̀СЕНОСТ, -тта̀, мн. няма. ж. Отвл. същ от недоносен. Особено внимание ще бъде отделено на профилактиката на преждевременните раждания (недоносеността) и грижите за отглеждане на недоносените деца. ЖД, 1967, кн. 5, 5. При ранните детски, главно мозъчни парализи, които се появяват в резултат или на недоносеност, или на трудно раждане,.., нивалинът оказва благоприятно въздействие. ВН, 1961, бр. 2985, 4.