НЕДОНОСЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОНО̀СЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете или животно, което е родено преди изтичането на нормалния срок за износване на бременността. Деца отишли да се къпят на вирищата и намерили едно удавено недоносче. К. Петканов, ДЧ, 367. Децата се раждаха хилави като недоносчета, некрасиви и растяха бавно всред праха и смрадта на тесните сокаци. Кр. Велков, СБ, 17. Беше роден недоносче и имаше най-слабо здраве. (превод) Ч, 1875, бр. 2, 87. След няколко дни Донка си роди на шест месеца. Старата, както и Донка, искаха да покрият този срам, като казваха, че детенцето е родено преди време, то е недоносче. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 40.

2. Прен. Пренебр. Човек, недостатъчно развит умствено или интелектуално. Додето неговий благодетел го тъкмеше преди войната за едно селско даскалче, сега след освобождението ни, той, при другите недоносчета, учителя, струваше повече. Ил. Блъсков, КУ, 18.

3. Прен. Пренебр. Нещо, направено, изработено набързо, недобре или без да е обмислено, преценено докрай, поради което е несполучливо, незавършено или лошо. "Господин Драгалевски обогати нашата книжнина с ново поетическо недоносче". Ив. Вазов, Д, 46. В ежедневния печат много често се печатат недоносчета и еднодневки, които имат повече публицистична, отколкото литературна стойност. П. Незнакомов, ЛФ, 1958, бр. 13, 2. Както и трябваше да се очаква, "реформата", направена от съветниците при министерството, излезна недоносче. БД, 1909, бр. 21, 1.