НЕДООБЛЀЧЕН

НЕДООБЛЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е облякъл всички необходими дрехи, който не е облечен напълно. Татко, недооблечен, по чехли, разсърден от тая им среднощна визита, постоянно мърмореше. П. Михайлов, МП, 48. Гледах я такава неустойчива, недооблечена, вятърът увиваше роклята около слабичките ѝ бедра. П. Вежинов, Б, 13. От разбитата врата на старата казарма като през попукан бент изтичаха младежите: някои още сънени, недооблечени. Ст. Дичев, ЗС I, 122-123.

2. Който е бедно, лошо облечен. — Аз нямам нищо! — каза Александър. — Бедничкият! — Евлоги го изгледа иронично. — Недохранен, недооблечен, недолюбен! Страдалец! А. Гуляшки, Л, 286.

Списък на думите по буква