НЕДОПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОПРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е направен, изработен докрай; недовършен. Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недоправени плевници, сайванти. Елин Пелин, Съч. III, 85. Без палто, по тарлъчки, тя [Наца] избяга на улицата. Откриха я полицаи, заспала в една недоправена сграда. М. Грубешлиева, ПП, 101. Къщата беше еднокатна, наскоро строена, с недоправени стъпала отпред. Ем. Станев, ИК I и II, 140. Ако [дигата] беше се разцепила, от нашето недоправено бентче нямаше да остане и следа. А. Гуляшки, ЗР, 398.