НЕДОРЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За думи, изречения — който не е речен, изречен изцяло, докрай; недоизречен, недоказан¹, недоизказан. Екимо секяше,.., и току велеше со сбор недоречен: "уще е е" (уще едното шише турете го). СбНУ IХ, 156. // Който не е казан, изказан, който е премълчан, обикн. по някакви съображения; недоизказан, недоизречен. Всичко мълчеше, имаше нещо недоречено, нещо недоизказано в очите на хората. Н. Кирилов, ПД, 90.