НЕДОСВЪРШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е свършен, направен докрай; недовършен. Всички говореха високо, важно, все по някакви работи, свършени и недовърше‑

ни. Елин Пелин, Съч I, 183. Така това е насъде; народний образ е най-хубавий; кроежът, който са отдалечава от него е недосвършен. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. V, 31.