НЕДОСЕГАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОСЕГА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира на такова място, че до него не може да се стигне, достигне; недостигаем, недостъпен, недостижим, непристъпен. Минаха край грейнала от милиони слюдени огледалца скала — само преди една година тя е била зъбер на недосегаем връх. Д. Кисьов, Щ, 514. Биде извършена евакуацията на фабриките и заводите.. в далечни, недосегаеми за врага области. В. Коларов, ПХ, 318. Спътниците можели да се използуват — твърдят те — за неограничени разузнавателни задачи, те можели да бъдат прекрасни, недосегаеми наблюдателни пунктове. НК, 1958, бр. 40, 3. Области на човешкото тяло, .., които в миналото се смятаха недосегаеми, сега са достъпни за ножа на хирурга. Н. Манчева, ЛФ, 167.
2. Прен. Който по своите изключителни качества, същност не може да бъде достигнат, постигнат; недостижим, непостижим, недостигаем. За другите той може да се покаже нищожен, безхарактерен; за мене тая жертва и тая любов го издигат до недосегаема висота. Ив. Вазов, Н, 95. Тя [Вяра] бе заспала. Подухван от лекия ветрец кичур от косата ѝ се премяташе и пречеше да се види добре израза на лицето ѝ,.., което му се струваше в тоя час тъй прекрасно и изпълнено с някаква далечна недосегаема красота. Ив. Мартинов, ДТ, 39.
3. Прен. Като сказ. опред. За човек — който се отделя, откроява, обикн. с изключителни качества или с високо социално положение, поради което с него не може да се общува, да се установи контакт; недостъпен, недостижим. — Имате ли възможност да виждате княза си? — Понякога, отговорих аз, и излъгах, защото княз Фердинанд беше за мене недосегаем и никога не бях говорил с него. Ив. Вазов, РИ, 72. За да повярват, че са под закрилата на своя бог, там хората е трябвало да си го представят до крайност велик, недосегаем, неразгадаем, страшен и чужд. В. Мутафчиева, ИКМ, 89-90. Той беше красив и интересен мъж, но хладен и недосегаем като звездите. Ем. Манов, ДСР, 375. На сцената,.., Вълко говореше за тежкото положение на селото.. Вълко им изглеждаше по-важен, по-учен и по-недосегаем, отколкото кога да е било друг път. Г. Караславов, СИ, 225-226.