НЕДОСЕТЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСЕТЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недосетлив; несъобразителност. — Къде е? — Кой къде е? — отрониха в недоумение устните ми. — Бутилката, кой... Ти като че ли за сефте посрещаш гости... Горо беше прав да ме упреква за моята недосетливост. Тонич, ГЗМ, 56. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите.. Мичкин отново почна да ругае, но сега вече своята недосетливост. Д. Димов, Т, 607. Раздразнена от неговата недосетливост, тя му се караше шепнешком със сключени вежди. В. Райков, ПВ, 93.