НЕДОСТАТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТА̀ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. Обикн. като сказ. опред. 1. Който е по-малко на брой, по количество или размер отколкото е нужно, отколкото трябва. Недостатъчни са тие пари, да може едно семейство да преживее с тях една цяла година, като задоволява поне най-необходимите си човешки потреби. Т. Влайков, Съч. II, 103. Плажът на Мамая е дълъг, но все пак недостатъчен за многото посетители. Г. Белев, КР, 89. Другите бяха въоръжени с карабини.., към всяка от които имаше по двадесет до тридесет патрона. Това количество патрони беше далеч недостатъчно за продължителен бой. Сл. Трънски, Н, 190. Понеже храната ни беше недостатъчна, всеки ден ощетявахме градинарите с по няколко зелки. Ив. Димов, АИДЖ, 38.

2. Който не отговаря напълно, в необходимата степен на определени изисквания, нужди, потребности. Въображението му [на Бимби] беше съвсем недостатъчно, за да помисли за нещо извън болестта. Д. Димов, Т, 500. Тази заслуга не е малка, макар и недостатъчна да удовлетвори сопотските честолюбия на г. Вазова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. С. С. Бобчев,.., като стар книжовник, има опитност за редактиране. Само тая опитност, обаче, е недостатъчна. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 241-242. Недостатъчни аргументи. // Който се нуждае от допълнение, уточнение. Често пъти думите на песента му се виждаха недостатъчни и той се впущаше в дълги и широки обяснения. Й. Йовков, ПГ, 45.