НЕДОСТАТЪЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТА̀ТЪЧНО. 1. Нареч. от недостатъчен. По всичко личи, че недостатъчно сте търсили възможности за увеличаване на производството. Д. Кисьов, Щ, 342. Студентът се яви на изпит недостатъчно подготвен. △ Напусна работа, защото бе недостатъчно добре платен.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо не е в необходимата степен, не отговаря напълно на определени изисквания. Недостатъчно е само да се събират сили и да се чака определен момент за действие, а борбата срещу корупцията трябва да започне още сега.