НЕДОСТАТЪЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТА̀ТЪЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на недостатъчен. Не стана Пъца началница: едно поради интелектуална недостатъчност, и друго, заради туй пусто фамилно име Балканска, което ѝ разваляше автобиографията. Ем. Манов, В, 53. Критиката на Мах и общата теория на относителността открили недостатъчността и на този аргумент. Ив. Въжаров, ИН (превод), 13. Парична недостатъчност.

2. Мед. Със съгл. опред. Вродено или придобито болестно изменение на орган, което се характеризира с неспособност да се изпълнява в необходимата степен определена негова функция. Нови, с голям ефект препарати се използуват успешно при лечението на артериосклерозата, на коронарната недостатъчност, хипертонията. РД, 1961, бр. 289, 3. С най-добър успех изкуственият бъбрек се прилага при болни с така наречената остра бъбречна недостатъчност. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Сърдечно-съдовата недостатъчност е състояние, което се характеризира с несъответствие между притока на кръв към сърцето и оттока на кръв от сърцето. Оттичането на кръвта от сърцето е затруднено. М. Василев и др., ВБ, 157. Болните, наред с дихателната недостатъчност, имат и контузия на гръдния кош, счупвания на кости и др., при което е трудно или противопоказно да се прави изкуствено дишане. ВН, 1961, бр. 3108, 4. Синдром на придобита имунна недостатъчност.