НЕДОСТИЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Индив. Недостижим, непостижим, недосегаем. По цялата долина/ ..,/ вилней/ зъл вихър,../ .., а те [боровете] стоят, така безгрижни,/ за вихъра чак там на върха недостижни,/ не мислейки и тях, че той ще налети. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 229.