НЕДОСТИЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОСТИЖЍМ, -а -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира на такова място, че до него не може да се стигне, достигне; недостъпен, недостигаем, недосегаем. Тоя земен кът,.., се превръща в такъв момент на един величествен храм, на който високите колони са правите вековни буки с недостижими върхове. Д. Калфов, ПЮН, 159. Обливана от косите лъчи на слънцето, тя [птицата] проблясваше с бялата си опашка и изглеждаше тъй красива и недостижима в далечината. Ем. Станев, ЯГ, 62.
2. Прен. Който по своите изключителни качества, същност не може да бъде достигнат, постигнат; непостижим, недостигаем. Вековните букаци, дъхавите билки, незагасващият венец на цветята, непресекващата песен на птиците — това е един свят, който непрестанно те предразполага към сравнения, сродява те с недостижимата хубост на природата. Б. Геронтиев, Б, 37-38. Когато [Лиляна] беше още в първи прогимназиален клас, тя чете как са затворили, съдили и обесили Васил Левски. Но в представата ѝ Левски беше нещо велико, недостижимо. Г. Караславов, Т, 68.
3. Прен. Като сказ. опред. За човек — който се отделя, откроява, обикн. с изключителни качества или с високо социално положение, поради което с него не може да се общува, да се установи контакт; недосегаем, недостъпен. — Струва ми се, че не съм срещал в живота си друга като тебе — каза той [Илия]. — Преди няколко минути мислех, че си все тъй далечна и недостижима, каквато те видях първия път. Ив. Мартинов, ДТ, 216. Бях неизказано щастлива да седя до режисьора Василев,.., недостижимия Ва‑
силев. Й. Попов, ЧП, 28.
4. Обикн. с предл. за. Който не е по силите, по възможностите и способностите на някого, поради което не може да бъде разбран, осмислен, забелязан; недостъпен. Проникновената социална психология е недостижима за този, който не умее да прониква в душата на отделния човек. Е. Каранфилов, Б III, 288.
5. Като същ. недостижимото ср. Това, което не може да се достигне, постигне, осъществи. В бъдеще, когато изчезнат враждебните класи и светове, хората щяха да обладаят недостижимото, което сега ги мамеше, мъчеше и убиваше като гибелен мираж! Д. Димов, Т, 692. Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото,.., ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209.