НЕДОСТОВЀРЕН

НЕДОСТОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. За думи, факти, сведения и под. — на който не може да се вярва, който се поставя под съмнение. Противоп. истински, сигурен, верен, точен. Време е да се избие едно исторически недостоверно и политически вредно твърдение из областта на новата история, за участието на среднородопските българи мохамедани в потушаването на въстанието в Перущица. НК, 1958, бр. 34, 2. Ако Панайот ни разказва недостоверни произшествия, то обязаността на шестте [критици] е да ни открият истината и да ни докажат противното. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 218. Недостоверен случай.

Списък на думите по буква