НЕДОСТЪПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. За място — до който не може да се стигне, достигне, през който не може да се мине, премине; непристъпен, недосегаем, недостигаем, недостижим. Стръмни, облечени с гора урви се спускат надолу стремително, но тъй пустинни, диви и недостъпни, щото би казал човек, че само орлите могат да се спущат в дола, но не кракът на човешка твар. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 29. В околността на града има такива пусти, недостъпни места, бурени и къпини. Елин Пелин, ЯБ, 34. Открай време Стара планина е представлявала недостъпна стратегическа граница. Й. Радичков и др., ГСП, 6. От турско време, та до средата на трийсетте години тевтонските гори били недостъпни, недокоснати усои. Н. Тихолов, ДКД, 66. Недостъпни скали. // В който не може да се влезе, проникне поради някаква забрана, препятствие и др. Стражарят на вратата поздрави лениво, морякът докосна два пръста до обшитата си със злато фуражка и влезе в недостъпното за нас пристанище. П. Незнакомов, МА, 96. В дворчетата цъфтяха рози, виждаха се беседки и напечени от слънцето пейки — един "аристократичен" за Кольо свят, недостъпен и мечтан. Ем. Станев, ИК I и II, 103. Тържествено блесналите прозорци на тоя недостъпен храм ни говореха за безброй кристални полилеи, за изобилно пръскана светлина. М. Кремен, РЯ, 66. Братята решили да го [Рилския манастир] направят недостъпен за пожари и разбойници и с големи усилия и благочестив ентусиазъм,.., направили го велик и як като крепост. Ив. Вазов, Съч. ХV, 25.
2. Обикн. с предл. за. Който не се предоставя, не се дава, не е на разположение на някого. Описи се правят на ръкописи и старопечатни книги, познати в малко екземпляри и като рядкости, недостъпни никому. Б. Ангелов, ЛС, 173. Някои от архивните материали са недостъпни за всеки читател.
3. Прен. Обикн. като сказ. опред. За човек — който се отделя, откроява, обикн. с изключителни качества или с високо социално положение, поради което с него не може да се общува, да се установи контакт; недосегаем, недостижим. А за ергените тя беше недостъпна не само защото баща ѝ беше богат, но защото и тя сама не харесваше когото и да е. Й. Йовков, ЖС, 172. Встрани, близо до вратата, седеше вуйко Тасе — по-намусен, по-недостъпен от всички насядали тук люде. Д. Талев, ЖС, 77. Такъв беше той — странен. Ту буйно-весел и разговорчив, ту мрачен и недостъпен. Цв. Ангелов, ЧД, 31. Тя беше много влюбена в него и искаше да го има постоянно при себе си. Но нейната невинност, неопитност и ограниченост го правеха все по-затворен и по-недостъпен. М. Грубешлиева, ПИУ, 243.
4. Обикн. с предл. за. Който не е по силите, по възможностите, способностите на някого, поради което не може да бъде разбран, осмислен, забелязан; недостижим. — Ако на вас са скъпи правните институции, които крепят еснафското благополучие и тъпота, смисълът на историята и изобщо смисълът на живота ще остане недостъпен за вашия ум. Ем. Станев, ИК I и II, 231. Нов още тука, той не беше се запознал със злобите на деня, а интересите на политическия живот на страната бяха чужди на неговия ограничен ум, недостъпни и непонятни. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 115. Докторът внимателно наблюдаваше живота на всички,.. Много често, с острото око на диагностик, той откриваше неща, недостъпни за околните. В. Геновска, СГ, 270. Кралице вечна на ефира,/ жестока, жива красота,.. Самата мисъл робска тръпне/ пред твоя строг свещен закон,/ пред твойте тайни недостъпни,/ пред твоя съдбоно‑
сен трон! Т. Траянов, Съч. III, 12. // Който не е по материалните възможности на някого. Кой ли би потърсил за Аликс на черната борса хинин, когато дори хлябът се продаваше на недостъпни цени! Д. Димов, Т, 485. Дългите пътешествия, както и курортизмът са свързани с големи разноски и следователно са недостъпни за болшинството от хората на умствения и физически труд. П. Делирадев, В, 3. Когато на една гладуваща жена дали парче бял хляб, тя започнала да го целува. Защо? .. — за нея хлябът е станал нещо непостижимо, мечтано, недостъпно. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131.