НЕДОУМЀНИЕ

НЕДОУМЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на нерешителност, съмнение, колебание, породено обикн. от неразбиране, неяснота или недостатъчна осведоменост. Сега беше мой ред да се учудя, но той побърза да ме избави от недоумението: — А пък аз съм актьор — заяви той с достойнство и нескривана гордост. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126. Аз открих, че моят сериозен и строг баща, който не търпеше думата му да се чупи на две .., спрямо майка ми се държеше толкова кротко и отстъпчиво,.. Това откритие беше учудващо, предизвикваше рояк недоумения в момчешката ми глава. А. Гуляшки, ДМС, 163. В една от низините на антарктическия континент, наречена Виктория, се намира солено езеро, което буди недоумение у геофизиците. К, 1963, кн. 8, 36. ● В съчет. с гл. гледам, изгледам, погледам, изпадам, намирам се и под. и предл. в. Коларят дълго го гледа в недоумение, като че ли все още не можеше напълно да проумее всичко, което чу от Беглишки. К. Калчев, СТ, 257. Едва се владееше, плачеше му се. Момичетата се споглеждаха в недоумение. П. Стъпов, ГОВ, 115. — Какво? Съкровище ли? — подскочи Рашко. — Къде е то? Професорът го изгледа в недоумение. П. Стъпов, ГОВ, 199. Каравелов в недоумение се пита: "И така, за кого са се писали тия истории?" М. Арнаудов, БКД, 166. И ние неволно изпадаме в недоумение, отгде нашият писач е могъл да почерпи въодушевление, за да ни изненада със своите чудновати схващания. Р, 1926, бр. 206, 2.

2. Израз на това състояние. Недоумение и яд се виждаше на лицето му. — Чудна работа! — говори той. — Одремал се и сто-о-о‑и!... Тук, на това място, не бяха дохождали. Й. Йовков, Разк. II, 23. Вън, вън! Шаро се уплаши в първия момент, скочи на първото стъпало и погледна оттам стопанина си с недоумение. Д. Талев, ЖС, 45.

Списък на думите по буква