НЕДОУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОУМЯ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Изпитвам недоумение, намирам се в състояние на недоумение. В тоя надпис кръчмата на Къня беше наречена кръчма "Успокоение". Мнозина недоумяваха и се чудеха, като четяха това име. Й. Йовков, Ж 1920, 30. Аз стоях и недоумявах. Трудно можех да повярвам, че сме обкръжени. Никой не ни беше видял. Сл. Трънски, Н, 221. ● Със следв. въпр. подч. доп. изр. (непряк въпрос). Зрителите гледаха и недоумяваха защо Страхил с такова голямо напрежение на лицето се мъчи да откъсне цветето. Ив. Димов, АИДЖ, 169. Още недоумявам защо

преживях и преживявам толкова болезнено бягството на жена ми! А. Гуляшки, ДМС, 135. Павел недоумяваше коя е причината за недоволството ѝ. П. Льочев, ПБП, 70. Катя недоумяваше какво се е случило, борейки се със съня и действителността. Кр. Кръстев, К, 185. — Недоумявате какво правят вашите ученици? Учили сте ги на нещо възвишено, да обичат живота, а се е случило обратното. Ем. Станев, ИК I и II, 52.

2. Изразявам, показвам недоумение. Всичките тези земи се наричали някога България, а пък днеска се наричат само Българско. — Що тъй, даскале? — недоумяваше една от по-големите ученички. Ст. Дичев, ЗС I, 356. — Какво представлява? — недоумявах пред рисунката му [на Влад]. — Гора! Бл. Димитрова, ПКС, 280. — Как нямате мъж? — недоумявам. — Нямам. Вдовица съм от три години. Тарас, СГ, 85.