НЕДОХРАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОХРА̀НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недохраня като прил. Който не се храни достатъчно, толкова, колкото е необходимо. А там, край Пирот, се застояха. Войниците — голи, боси. Хора и добитък — недохранени. Гниеха не само колите, но и добитъкът, и хората започнаха да гният. В. Геновска, СГ, 429. Тук-таме се мяркаха грохнали от път, преуморени и недохранени коне. А. Каралийчев, ТР, 142. Пенко се поболя. Изведнъж го втресе.. Цялото му слабо и недохранено телце трепереше неудържимо. П. Здравков, НД, 30. Те пиеха, за да си прочистят гърлото, да облекчат мускулите си, да утешат сърцата си. Вкъщи ги чакаха уморени, съсипани жени, нервни, недохранени деца. Б. Йосифова, БЧМ, 69.