НЕДОЧУ̀ВАНЕ

НЕДОЧУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недочувам и от недочувам се. Поуплашил се бог от недочуването си, поради което събрал апостолите и светиите си да ги пита какво му е и откъде му е дошло туй оглушаване. Хр. Пелитев, ПЕБ, 33.

Списък на думите по буква