НЕДОЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЯ̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от недоям като прил. 1. За човек или животно — който не си дояжда, не се дохранва, обикн. постоянно; недохранен. Колкото до външността си, той [Д. Дебелянов] беше крайно нехаен и затова дори три-четири десетилетия след смъртта му някои неосведомени хора писаха, че "скитал недоял и полуоблечен из улиците на София". К. Константинов, ППГ, 171. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрашени, недояли, недоспали. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150. Недояли деца.

2. Който не си е доял, не се е наял, нахранил. ● Ял-недоял. Разг. Работата ми е такава: винаги на палубата — и в дъжд, и в сняг, спал-недоспал, ял-недоял. Г. Друмев, УКР, 36-37.