НЕДРУЖЕЛЮБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДРУЖЕЛЮ̀БЕН, -бна, -бно, мн. ‑бни, прил. 1. Който не проявява дружелюбие, който се отнася към някого или нещо с неприязън, враждебност; неприветлив. Хазяите му бяха недружелюбни с неговите гости. △ Недружелюбната продавачка отблъскваше клиентите и магазинът обикновено беше без купувачи. △ Недружелюбен човек.

2. Който съдържа, изразява недружелюбие, враждебност; неприветлив. Всички тук освен Кибаров бяха.. на Груева страна.. Това се виждаше и от недружелюбните погледи, които отправяха някои от тях към Кибаров. Д. Талев, ГЧ, 267-268. Недружелюбното отношение на Друмев към реда в Семинарията и към Одеското настоятелство се е създало може би под влияние на Г.С. Раковски. Г. Константинов, ПР, 24. Учителката се смущаваше, потъваше в руменина от недружелюбното присъствие на госта, който я измерваше с очите на гладен вълк. Кр. Велков, СБ, 37. Поленаков се направи, че не вижда недружелюбния прием на зидаря. Той се ухили и каза: — Ще пиеш ли една от мене? Д. Спространов, С, 160. Блъсна се в няколко души, забрави да им се извини и те го изгледаха с недружелюбни очи. К. Петканов, В, 126. Послушникът не си промени недружелюбното изражение на лицето, а все тъй упорито и дръзко гледаше Съба. Ст. Загорчинов, ДП, 35. Златев се мръщи, тонът му става недружелюбен: — С охрана ли се движиш вече? — Понякога... — не приема предизвикателството му Комисаря, лицето му е потъмняло. Др. Асенов, ТКНП, 116.