НЕДРУЖЕЛЮБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДРУЖЕЛЮ̀БНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недружелюбен; недружелюбие, неприветливост, нелюбезност, неучтивост. Петко, без да го погледне и без да става от мястото си, отвърна: — Мина ми настинката.. На Камен му стана весело. Не се засегна от недружелюбността му. Й. Гешев, ВТ, 90. Другият не счете за нужно да му отвърне. При такава недружелюбност другаде Ванко веднага би се отказал да упорствува, би си отишъл. М. Грубешлиева, ПИУ, 20. Друг път те направо влизаха при Дойчинов, но сега бе казал да почакат, макар че при него заседание нямаше. В това виждаха някакво охладняване и недружелюбност към тях. Ст. Даскалов, СЛ, 259.